Среща с най-високата планина на Балканите – Рила! Плавно изкачване, освежаваща прохлада, безкрайно криволичещ път, гигантски върхове ни обгръщат дружелюбно. Първото ново преживяване – открит лифт – планината ни допуска до сърцето си сред омайващото ухание на борове и ели. И вече сме там, на 2 100 метра над морето. Но до очите езера не се достига лесно – пътеката е стръмна, да дишаш е трудно, силите намаляват. Дълго вървим покрай най -ниското от седемте езера, Долното. Скоро се срещаме със срамежливото Рибно, а след него и с Трилистника. Вече сме на билото, а дъхът ни спира от възхищение и страхопочитание пред величието и вечността на природата около нас. Приютяваме се при най-разпознаваемото езеро – Бъбрека. Потапяме ръце в ледените му води и замълчаваме свещенодействено.
Едно не ни достигна само – повече време! Но ще се върнем, обещаваме!
Теди, Синан, Алекс, Тони, Сайде, Енес, Сами, Ясин, Ясемин и Таня.
