На 1-ви март с моите съученици от X.клас решихме да посетим Дома за възрастни хора „Свети Василий Велики“, за да честитим празника. Срещата беше кратка, но много трогателна и за нас, и за възрастните. Още с влизането ни, лицата им грейнаха от радост, а щом почнахме да им връзваме мартеници, очите им заблестяха от благодарност, която ни разчувства. Всички хора от дома бяха мили с нас и със своите така искрени пожелания и с явната обич, спечелиха сърцата ни.
Последва невероятното изпълнение на съученичката ми Йоана. Като запя „Хубава си моя горо“, много от присъсващите се присъединиха. Гласовете им, слети с гласа на Йоана, оставиха без дъх мен и всички други. Лично аз ще помня това изпълнение. Мисля си, че и останали, които присъстваха, няма да го забравят.
Трябваше обаче да се връщаме в училище и настроението ни се помрачи.Всички мислехме, че останахме прекалено малко, и не искахме да се сбогуваме.
В края на краищата си тръгнахме, но освен тъга тази раздяла предизвиква и желанието да се върнем. Без никакво съмнение мога да кажа, че и аз, и моят клас с радост бихме отишли там отново.
/Александра Ненкова – X клас/
