Миг на преклонение пред онзи, за когото идеал бяха святата и чиста република и законът, избран с вишегласието на народа, пред онзи неспокоен дух, който ратуваше за благата дума, за светлата правда, за „ръката братска, подадена скришом“, пред онова „сърце порасло и за кръст готово“, пред онази „душа яка“, над която нямат власт страхът, низостта, гордостта, подлостта, предателството и най-сетне смъртта.
Поклон пред светеца на българския народ, пред онзи „един син“ на България!
Апостола Васил Левски!
